В тази публикация в блога ще сравня сюжетите, героите, наративните структури, фентъзи елементите и перспективите за семейството във филма „Раждането на едно семейство“ на режисьора Ким Те-йонг и „Семейството на прелюбодеите“ на режисьора Им Сан-су. Ще разгледам и техните критики към традиционния фамилизъм и ще изследвам истинското значение на семейството в съвременното общество.

Нови възможности за семейни филми и защо бяха избрани тези две произведения

Вярно е, че в корейското кино семейните филми исторически не са привличали голям успех в боксофиса или медийно внимание. Хората са предполагали, че в тях не участват популярни млади актьори или актриси, липсват елементи на вълнуваща романтика и не предлагат нищо повече от трогателни моменти. Въпреки това, започвайки с „Към дома…“, който отвори нова глава за семейните филми, последван от „Младата булка“, „Маратон“ и „Захарни кубчета“, семейните филми започнаха да привличат достатъчно внимание, за да се превърнат в самостоятелен представителен жанр на корейското кино. Дори тогава филми със семейна тематика като „Сърце…“, „В един ослепителен ден“, „Син“ и „Лети, Хо Донг-гу“ бяха пуснати един след друг. Разбира се, фактът, че май – Месецът на семейството – наближаваше, изигра роля, но не можеше да се отрече, че семейните филми здраво утвърждаваха мястото си във филмовата индустрия.
В реалност, където истинското значение на семейството постепенно избледнява, а разпадането на семейството и индивидуализмът са широко разпространени, не започваме ли едва сега да осъзнаваме, че можем да се научим на истинска радост, емоция и любов чрез семейството – нашият непоколебим стълб на подкрепа и отправна точка на живота ни?
Когато за първи път чух за „Раждането на едно семейство“, предположих, че ще е просто поредната суха, безинтересна история и не ѝ обърнах много внимание. След като обаче чух положителни отзиви за филма, реших, че е филм, който трябва да гледам поне веднъж. След като го гледах, се забавлявах и развълнувах от малката, но очарователна романтика, гениалния сюжет – такъв, какъвто никога преди не бях срещал – и свежия му поглед върху семейството.
Докато обмислях „Раждането на едно семейство“ като тема за анализ, реших да избера и „Семейството прелюбодейци“ – семеен филм, който е в рязък контраст с него – тъй като смятах, че разглеждането и на двата филма заедно би било още по-интересно.
Аз също смятам „Семейство прелюбодейци“ за семеен филм. Разбира се, някой може да се запита дали е уместно да се нарича филм с рейтинг „Не се допускат непълнолетни“ семеен филм. Семейният филм обаче не е задължително да е такъв, който може да се гледа с деца. По отношение на съдържанието, смятам, че „Семейство прелюбодейци“ е произведение, което остро критикува образа на семейството в съвременното общество през призмата на изневярата.
Въпреки че филмът привлече още повече внимание заради смелите сцени на актьорите, тези моменти са само малка част от произведението. В него се крие много по-дълбока история. Точно както филмът има спретнат завършек, публиката може да размисли и върху значението на семейството и да стигне до свои собствени заключения.
Въпреки че и двата филма се фокусират върху семейни истории, подходите им са доста различни. За да обясня това просто, ще наричам „Раждането на едно семейство“ „ненормалното семейство“, а „Семейството на прелюбодеите“ „нормалното семейство“, докато ги обсъждам. Може би си мислите, че просто съм разменил заглавията на двата филма, но това разграничение се основава на семейните структури, разглеждани през призмата на традиционната семейна рамка.
По ирония на съдбата обаче, до края на двата филма „Раждането на едно семейство“ се трансформира в „нормално семейство“, докато „Семейството на прелюбодеите“ се превръща в „ненормално семейство“. Вярвам, че това е именно ключовият момент, който трябва да се следи, когато се сравняват и оценяват двата филма.

Анализ на трите истории и герои в „Раждането на едно семейство“

„Раждането на едно семейство“ разкрива историите на различни герои в три епизода. Историите, които първоначално изглеждат несвързани, постепенно се преплитат, разкривайки нов образ на семейството, който се различава от конвенционалните представи.
Първият епизод разказва историята на Мира, Хьонг-чол и Му-шин.
Мира (Мун Со-ри) получава обаждане от по-малкия си брат Хюнг-чол (Ум Те-унг), който не се е прибирал у дома пет години, откакто се е присъединил към армията. Хюнг-чол внезапно се появява след пет години, водейки със себе си Му-шин (Ко Ду-шим), който е с двадесет години по-възрастен от нея. Мира, която иска да живее живота си с прецизност и ред, не е напълно доволна от връзката им, но в крайна сметка я приема и така започва неловкото съжителство на триото. Вярвам, че гласът и начинът на говорене на Мун Со-ри в драмата перфектно въплъщават острата и решителна личност на Мира.
Няколко дни след началото на този несигурен живот, младо момиче на име Че-хюн се появява в къщата на Мира, твърдейки, че е дошла да намери майка си. Че-хюн е дъщерята, която бившият съпруг на Му-шин е имал с предишната си съпруга. Твърдоглавият и незрял Хюнг-чол отново се опитва импулсивно да приеме детето в семейството. След това той казва на детето да брои до 100, докато той отива да купи нещо вкусно.
Тук се появява първата фентъзи сцена: сцена, в която детето тича в двора, докато Мира и Му-шин се хранят. С забавянето на камерата, сцените, в които те се хранят, и детето тича в двора, показват течението на времето в различни ритми. Създава се странно усещане, сякаш надхвърля времето и пространството. Мислех, че тази сцена може би предвещава, че Хьонг-чол, който каза, че скоро ще се върне, в крайна сметка няма да се върне.
Хюнг-чол никога не се връща и Му-шин напуска къщата на Мира с Че-хюн. По-голямата сестра и по-малкият брат, които са толкова близки, че могат да бъдат напълно откровени един с друг, но същевременно таят неизказани конфликти, заедно с по-голямата приятелка на по-малкия брат, Му-шин. Изглежда, че тримата са стигнали до края на неловкото си съжителство.
Вторият епизод започва със сблъсъка между Сон-кьонг (Гонг Хьо-джин), която е брутално реалистична и цинична, и майка ѝ, Ме-джа (Ким Хьо-ок), безнадеждна романтичка.
Домът на Сон-кьонг винаги е изобразяван като тъмен, сякаш обвит в сянка. Сон-кьонг, която изобщо не може да разбере майка си и е затворила сърцето си за любов заради нея, отразява атмосферата на къщата. Сон-кьонг копнее да избяга от тази задушаваща реалност. По време на интервю за заминаване за Япония, тя казва: „Виждаш ли, просто трябва някак си да се махна оттук.“ Това показва колко отчаяно иска да избяга от настоящия си живот.
Циничното отношение на Сон-кьонг е очевидно и в разговора ѝ с бившия ѝ приятел Джун-хо. Когато Джун-хо пита: „Защо си толкова груб с мен?“, Сон-кьонг отговаря: „Знаеше, че съм студена и груба от самото начало – затова ме харесваше, нали?“ Джун-хо отново пита защо се е променила толкова много, но Сон-кьонг го прекъсва, казвайки: „Не съм се променила. Винаги съм била такава“, казва тя без заобикалки.
Неспособна да разбере възгледа на майка си за любовта – предвид факта, че майка ѝ излиза с женен мъж – Сон-гюнг се заклева никога да не живее като майка си. И проектира това върху собствените си романтични връзки. Въпреки че се опитва да обича по различен начин от майка си, самият акт на приемане на любовта е станал още по-труден за нея.
Сон-кьонг намира състоянието на болната си майка за разочароващо, но същевременно съжалява майка си, докато се грижи за сина си Кьонг-сок. В крайна сметка тя импулсивно отива в дома на мъжа, когото майка ѝ обича. Сон-кьонг се изправя срещу мъжа и го пита: „Господине, обичате ли майка ми? Обичате ли я?“ Мъжът отговаря уверено пред семейството: „Да, обичам я.“ „Обичам я. Сериозно говоря. Сон-кьонг, доволен ли си сега?“
Изненадана от отговора му, Сон-кьонг отговаря гневно: „Всички сте толкова невероятни. Защо и двамата с майка ми живеете толкова нещастен живот заради нещо толкова тривиално като една романтика?“ Въпреки това, докато преживява краха на собствената си връзка и става свидетел на това, че романтиката на майка ѝ – която някога е отхвърляла като тривиална – се поддържа от упорита и романтична връзка, перспективата на Сон-кьонг започва да се променя. Тя започва да вижда майка си не просто като източник на трудности, а като жена, способна на любов и желание – отделна личност със собствен живот.
И Сон-кьонг се отказва от дългогодишната си мечта да се премести в Япония.
Втората фантазия се появява в сцената, където Сун-кьонг преравя чантата, която майка ѝ е оставила след смъртта си. Сун-кьонг е обзета от мъка и плаче, докато детските сувенири вътре в чантата се носят във въздуха. Сцената се разгръща бавно за известно време. Това е моментът, в който тя най-накрая потвърждава любовта и грижата на майка си за нея чрез вещите на майка си. Чувства се още по-трогателно, защото това е сцена, в която тя разбира чувствата на майка си – които не е могла да разбере, докато майка ѝ е била жива – чрез вещите, останали след смъртта ѝ.
В третия епизод участват Че-хьон (Джонг Ю-ми), която е мила с всички, и Кьонг-сок (Бонг Те-гю), който постоянно се бори с липсата на обич.
Че-хюн е жена с щедро сърце, която не може просто да игнорира тревогите и притесненията на другите хора. Кьонг-сок обаче не я разбира. Той вярва, че макар тя да е мила с всички останали, само към него е безразлична. Кьонг-сок казва на Че-хюн: „Хората всъщност не те харесват. Просто те използват. Твърде си щедра.“
Отношението на Кьонг-сок е очевидно и в разговора му с по-голямата му сестра, Сон-кьонг. Когато Сон-кьонг казва, че тя предпочита просто да се среща с някого, Кьонг-сок отговаря: „Харесва ли ти това? Ти си точно като мама“, отговаря той. Когато Сон-кьонг пита: „Какво знаеш за мама?“, Кьонг-сок отговаря, че животът ѝ е бил пълен хаос. След това Сон-кьонг казва: „Не беше пълен хаос - тя просто беше много любяща.“
Сон-кьонг вече е започнала да разбира живота на майка си, поне малко, но Кьонг-сок все още не може да приеме майчината си любов. За Кьонг-сок, прекалената привързаност на Че-хьон се превръща в източник на безпокойство и ревност. В крайна сметка той се разделя с нея, казвайки: „Чувствам се сякаш ще умра от самота, когато съм до теб. Мисля, че разбирам защо бившият ти приятел те напусна. Писна ми от това.“
След като е загубил майка си, преди да може напълно да изпита майчината любов, Кьонг-сок вижда следи от майка си в по-голямата си сестра Сон-кьонг и приятелката си Че-хьон. И поради тези размисли, той изпитва огромно объркване относно любовта. Можем да усетим сложните емоции на Кьонг-сок в цитираните по-рано редове.
Заслужава да се отбележи, че Кьонг-сок всъщност е син на Ме-джа, майката на Сон-кьонг, която се появи във втория епизод. Герои, които сякаш живееха напълно отделен живот, всъщност бяха преплетени с невидими нишки. Това е ключова характеристика на наративната структура в „Раждането на едно семейство“.
Кьонг-сок, който е казал на Че-хьон, че иска да се разделят, в крайна сметка не може да се накара да я напусне напълно и я придружава до семейния ѝ дом. Там се появяват две жени, които Че-хьон нарича „майки“ – това са Мира и Му-шин от първия епизод. Младата Че-хьон, която се появи в първата история като дъщерята на бившия съпруг на Му-шин с предишната му съпруга, е пораснала и се е превърнала в Че-хьон, изобразена от Джонг Ю-ми.
По този начин трите епизода са преплетени в едно цяло.
В тази сцена Че-хьон пита Кьонг-сок: „Лошо ли е да си разпуснат?“ Вярвам, че този въпрос играе ключова роля в разбирането на смисъла на целия филм.
Когато разгледаме значението на термина „развратна“ във филма, виждаме, че начинът, по който Сон-кьонг разбира Ме-джа, и начинът, по който Кьонг-сок разбира Че-хьон, са доста различни. След смъртта на майка си, Сон-кьонг започва да разбира сърцето на Ме-джа. Тя осъзнава защо майка ѝ е живяла живота си, споделяйки толкова много любов и обич. Сон-кьонг също се превръща в жена, която излиза с някого, без да се омъжва. От гледна точка на по-малкия ѝ брат Кьонг-сок, дори по-голямата му сестра се е превърнала в „развратна жена“, точно като майка им.
Ето защо отношението на Гьонг-сок към Че-хьон е изпълнено с такова подозрение още от самото начало. Че-хьон е твърде разкрепостена. Тя раздава смеха, обичта, вниманието и любовта си твърде лесно. Гьонг-сок не може да разбере защо тя дава толкова много на другите, вместо на него. Той постоянно се чуди защо не е неин основен приоритет и защо другите са на първо място. В крайна сметка той се отдръпва от Че-хьон, но никога не може да я изостави напълно.
Вероятно това е така, защото Кьонг-сок е син на Ма-джа и по-малък брат на Сон-кьонг. Кьонг-сок е прекарал живота си, наблюдавайки отблизо тези „развратни жени“ и знае колко са красиви. Не е ли именно заради това преживяване Кьонг-сок успял да стане част от семейството на Че-хьон? Ако не беше имал тези житейски преживявания, и той може би отдавна щеше да се откаже от Че-хьон.
Докато Кьонг-сок среща двете майки на Че-хьон, Мира и Му-шин, той започва да изпълнява ролята на „майка“ – която преди това е съществувала само като абстрактно понятие – с образите на тези истински жени, живеещи живота си. Чрез тези нови взаимоотношения той е способен да преосмисли объркването и болката, които е изпитвал по отношение на собствената си майка.
Третата фантазия се появява в сцена, където Мира, Му-шин, Че-хюн и Кьонг-сок седят заедно и гледат телевизия. На екрана се вижда как по-голямата сестра на Кьонг-сок, Сон-кьонг, пее в хор; докато фойерверките експлодират, тя се извисява във въздуха, докато пее. Тази фантастична атмосфера се разпростира и върху четиримата души, които гледат телевизия заедно. Четиримата се наслаждават на щастливо време, гледайки фойерверките.
В следващата сцена по-малкият брат на Мира, Хьонг-чол, се появява отново. Отново се появява с бременна жена. Мира обаче изгонва не Му-шин и Че-хьон, а собствения си по-малък брат, Хьонг-чол.
Когато Хюнг-чол за първи път довел у дома много по-възрастния Му-шин, Мира се озовала в неловка ситуация, но в крайна сметка се опитала да приеме любовта им такава, каквато е. Въпреки това, докато Хюнг-чол говорил за помирение и съвместно съществуване, той останал безразличен към отговорността си да издържа семейството, което карало Мира и Му-шин да се чувстват все по-безнадеждни. С течение на времето Мира започнала да изпитва по-дълбока привързаност към Му-шин, с когото споделяла емоционална връзка, отколкото към Хюнг-чол, който бил свързан с нея чрез кръв.
Тя избра Му-шин и Че-хьон – които бяха живели заедно, разбираха се и разчитаха един на друг – за свое семейство, вместо свой кръвен брат. Вярвам, че това е и ключова сцена, която разбива стереотипите за семейството.

„Раждането на едно семейство“: Как да изградим истинско семейство отвъд кръвните връзки?

Филм с плътно изплетен, безшевен наратив въвлича публиката дълбоко в една единствена тема. Понякога обаче това може да остави малко място на зрителите сами да се потопят в историята. „Раждането на едно семейство“ на режисьора Ким Те-йонг подхожда към въпроса „Какво е семейство?“ не чрез една-единствена, щателно пресметната история, а чрез три свободно преплетени разказа.
От самото начало филмът представя три на пръв поглед несвързани истории. Публиката, свикнала с ясно организирани наративни структури, може да се изкуши прибързано да групира героите в рамките на „семейство“, подразбиращо се от заглавието на филма. Между героите обаче има по-големи пропуски във времето и пространството, отколкото се очаква. Вместо да бърза да обяснява тези пропуски, режисьорът първо изобразява изцяло живота на тези различни персонажи, преди постепенно да разкрие връзките им.
Тази наративна структура на „Раждането на едно семейство“ наподобява ризоматична структура. Терминът „ризом“, използван първоначално в ботаниката, се отнася до структура, която се разпростира в множество посоки като подземно стъбло. За разлика от традиционната дървовидна структура, която изгражда историите на периферните герои около централния конфликт, преживяван от един или двама главни герои, в ризоматичната структура различните герои имат сходно значение, тъй като всеки от тях разгръща свои собствени конфликти и истории.
Чрез тази структура „Раждането на едно семейство“ свързва живота на героите, които първоначално изглеждат независими един от друг. Докато публиката постепенно открива взаимоотношенията между героите, тя е подтикната да преосмисли значението на семейството – самата тема, която филмът се стреми да изследва от самото начало.
В този филм всичко е за любовта и романтиката. Нито една връзка не е натрапена в предварително определена семейна рамка. Независимо дали става въпрос за връзка майка-дъщеря, връзка майка-син или друг вид, за да се сформира семейство, индивидите трябва доброволно да изградят връзка помежду си. И трябва да намерят свой собствен начин да поддържат тази връзка, без да разчитат на традиционната предпазна мрежа, осигурена от патриархалната система.
Че-хьон и Кьонг-сок, които на пръв поглед изглеждат като най-обикновена хетеросексуална двойка, не са по-различни. Кьонг-сок вероятно никога няма да може да има Че-хьон само за себе си. Това е така, защото любовта и вниманието на Че-хьон не са насочени само към един човек.
В този смисъл вярвам, че Мира и Му-шин са тези, които създават истинско семейство. Конвенционалната концепция за семейство – която се поддържа чрез процеса на среща между мъж и жена, влюбването, раждането на дете и израстването на това дете, за да се ожени – бледнее в сравнение с това, което е изобразено в „Раждането на едно семейство“.
Истинското семейство във филма се формира чрез щедростта и топлината на „свободните жени“. Те не са нито хора, които се стремят да разрушат семейството с конкретна цел, нито са жени, които преследват само собственото си удоволствие или изгода. По-скоро те са наистина щедри жени – тип, рядко виждан в корейското кино досега.
Мира и Му-шин приемат Че-хьон, с която не споделят нито капка кръв, като семейство. Че-хьон ги нарича двете „майки“. Сон-гьонг и Кьонг-сок, оставени от Ме-джа, също споделят връзка, която не може да се обясни само с кръвни връзки, но въпреки това живеят като семейство, разбирайки самотата си взаимно.
За тях семейството не означава просто предварително определена правна връзка или кръвна връзка. То е връзка, изкована наново чрез любов, обич, грижа и отговорност един към друг.
„Раждането на едно семейство“ може да се опише като идеален мит за раждането на едно семейство, показващ точно как се формира такова семейство. Какво означава семейство в съвременното общество и как членовете на семейството трябва да подхранват любовта си един към друг? Може би режисьорът Ким Те-йонг се е стремил да покаже, че семействата, които се освобождават от конвенционалните рамки, могат да бъдат дори по-хармонични от други.
В този филм се сблъскваме с нов вид семейство – такова, което не е обвързано с кръв. Ето защо първоначално описах „Раждането на едно семейство“ като „ненормално семейство“, което надхвърля традиционното определение за семейство.

Героите на „Семейството на прелюбодеите“ и образът на разпадащото се семейство

На пръв поглед изглежда, че нито един герой в „Семейство прелюбодейци“ не може да се счита за „нормален“.
Джу Йонг-джак (Хванг Джонг-мин) е адвокат със собствено чувство за справедливост, който се наслаждава на тайна афера с младата си любовница Ким Йон, докато остава сравнително безразличен към изневярата на жена си. Съпругата му, Ън Хо-джонг (Мун Со-ри), е майка, която искрено цени и обича осиновения си син Су-ин, но поддържа несигурна връзка с Джи-ун, безгрижен и уверен гимназист от съседната къща, който иска да изпита страстна романтика, преди да замине да учи в чужбина. А ето го и Хонг Бьонг-хан (Юн Йо-джонг), свекърва на 60 години, която след смъртта на съпруга си открито прегръща любовта си към друг мъж.
Не изглежда ли това като олицетворение на нефункционално семейство?
Въпреки това, в рамките на семейството си, те успяват да поддържат ежедневие, което не е нито оскъдно, нито прекомерно, изглеждайки на пръв поглед като обикновено семейство. Вярвам, че първият ключ към оценяването на този филм се крие в наблюдението как всеки герой поддържа деликатен баланс между извънбрачните си връзки и семейния си живот.
Както може би вече се досещате, трудно е да се открият сплотените семейни връзки, които човек би очаквал в рамките на едно семейство. Няма и сърцераздирателни сцени на скръб за смъртта на бащата, както е в други семейни филми. Напротив, членовете на семейството демонстрират прекалено индивидуалистично отношение. Изглежда, че всичко, което им остава, е празната черупка на едно семейство.
Когато Йънг-джак пита Хо-джонг: „Можеш ли да отидеш в болницата и да доведеш татко у дома?“, Хо-джонг отговаря: „Нека всеки да се оправя със собствените си бащи!“ Когато приятел го пита как се чувства относно смъртта на баща си, Йънг-джак спокойно казва: „Не е точно така.“ Дори когато Йънг-джак казва на майка си Бьонг-хан: „Минаха шест месеца, откакто дядо почина“, тя отвръща: „И какво от това?“
Реакциите им на смъртта или страданието на член на семейството са доста различни от това, което обикновено очакваме от едно семейство.
Сцената, в която Бьонг-хан признава за романтичната си връзка със сина си и снаха си след смъртта на съпруга си, също е поразителна. Бьонг-хан казва, че се среща с мъж и дори може да се омъжи. Тя също така без колебание разкрива, че е сексуално активна. Дори признава, че е изпитала оргазъм за първи път от 15 години, добавяйки: „Осъзнах, че трябва да живееш живота честно. В противен случай не живеем истински.“
Чрез тези редове виждаме колко верни са членовете на семейството във филма на собствения си живот и желания. Техният индивидуализъм е толкова всепроникващ, че сякаш значението на семейството отдавна е избледняло.
Едно нещо, което бих искала да подчертая, е, че героите са изключително „готини“. Хо-джонг, която случайно чува Йонг-джак да говори по телефона с любовницата си Ким Йон и разбира, че съпругът ѝ има афера, реагира с изненадващо самообладание. „Облекчение е, че имаш някой, на когото можеш честно да излееш сърцето си“, казва тя.
Честата забележка на Хо-джонг „Просто си прави работата“ също ясно илюстрира нейната личност. Тя е човек, който избягва да се намесва дълбоко в живота на другите и не се колебае да изразява собствените си емоции или желания. Циничното и дистанцирано отношение на Хо-джонг отразява цялостната атмосфера на филма.
Има обаче една ключова фигура, която кара това семейство да изглежда донякъде нормално: Су-ин, единственият син на Йонг-джак и Хо-джонг. Важно е също да не се пренебрегва фактът, че Су-ин е осиновен.
Су-ин казва: „Докато другите деца са се раждали, защото майките им са имали болки в стомаха, майка ми ме е родила, защото сърцето ѝ е боляло“, добавяйки: „Така че аз наистина съм син на майка ми.“
Су-ин, малко дете, което току-що е научило, че не е биологичен син на родителите си, е объркано, но се справя със ситуацията по изненадващо зрял начин. В същото време той действа като връзка, която държи Йонг-джак и Хо-джонг – които са се разделили – заедно като семейство. Той е този, който поддържа връзка между майка си и баща си, които имат афери, за да могат да запазят визията на семейство.
Казано по друг начин, това означава, че осиновеното дете – което не е биологично свързано – всъщност изпълнява ролята на истински член на семейството, сближавайки двойката.
Су-ин обаче е убита от пощальона, който таял злоба към Йонг-джак. Смъртта на Су-ин разкрива раздора и изневярата между Йонг-джак и Хо-джонг, скрити под прикритието на „семейство“, и в крайна сметка семейството започва да се разпада.
Сцената, в която двамата – току-що скарани и отишли ​​в болница заради нараняване на пръста – спират такси, движещо се в противоположни посоки, предвещава разпадането на семейството. Хо-джонг отива в съседната къща на Джи-ун, за да правят любов, докато Йонг-джак отива да види Ким Йон. Докато двамата се обръщат към външните си връзки, вместо да се утешават взаимно, семейната връзка вече не е очевидна.
Предвидяването на пътя, който това семейство поема, докато се носят към катастрофа, е вторият ключ към оценяването на филма.
В края на филма, след като чува новината за бременността на Хо-джонг, Йънг-джак казва: „Бременна ли си? Казват, че е чудо. Ще направя всичко възможно.“ Хо-джонг обаче отговаря: „Това бебе не е твое. Ти си извън живота ми.“ Йънг-джак се обръща с кух смях.
Краят е прекалено спретнат. Тежестта на семейните връзки едва се усеща. Дори израженията на лицата, докато обявяват раздялата си, не показват някакъв значителен емоционален смут. По този начин филмът спокойно изобразява разпадането на семейството.

Как „Семейството на прелюбодеите“ изобразява краха на традиционното семейство?

„Семейството на прелюбодеите“ не е филм, който любезно обяснява всеки детайл на публиката. Вярвам обаче, че притежава повече от достатъчно кинематографични елементи, за да задоволи зрителите.
Докато някои филми позволяват лесно да се предвиди краят с напредването им към втората половина, други са толкова непредсказуеми, че е трудно да се види дори сантиметър напред. „Семейство прелюбодейци“ попада във втората категория. Разбира се, докато гледате филма, може да се замислите: „Накъде, за бога, се е насочило това нефункционално семейство?“
Въпреки това, в един типичен семеен филм, дори едно толкова несигурно семейство може, след определено събитие, да осъзнае топлината на семейните връзки и да се сближи още повече. Познатата формула на семейните филми е да разплачат публиката през този процес. Със сигурност е имало зрители, които са очаквали такъв край и в този филм.
След като разкрива сложните романтични връзки на героите, режисьорът Им Санг-су стига до съвсем различно заключение.
В крайна сметка семейството се разпада. Не някой отвън го разрушава; по-скоро самите членове на семейството разрушават и разрушават взаимоотношенията си. Така нареченото „нормално семейство“ изчезва. Дори това да бележи краха на нормалното семейство, това не означава пълния крах на самата концепция за семейство.
Може би новият живот, който по чудо е започнал да се оформя в тялото на Хо-джонг, е едва доловим намек за това? Въпреки че може би е надежда, която режисьорът изобразява в донякъде меланхолична светлина.
„Семейството на прелюбодеите“ рязко разкрива конфликта между традиционната семейна идеология и индивидуалното желание през призмата на сексуалното желание. Героите на филма се опитват да разрешат своите незаздравели рани и неосъществени желания – които са останали затворени в рамките на традиционното семейство – чрез сексуални връзки с външни хора.
Тази характеристика е особено очевидна в опита на Хо-джонг да облекчи болката, причинена от смъртта на сина ѝ Су-ин, чрез връзката си с Джи-уон. Вместо да прегърнат и преодолеят взаимните си рани в семейството, те търсят утеха от външни източници по свой собствен начин.
Както показва филмът, феноменът на разпадане на семейството в съвременното общество сякаш вече е излязъл отвъд обхвата на това, което може да бъде разрешено единствено чрез традиционната семейна етика. Горчива ирония е, че крахът на „нормалната“ семейна идеология всъщност предвещава раждането на нова форма на семейство. Именно това е смисълът, който извлякох от „Семейството на прелюбодеите“.
В това отношение „Семейството прелюбодейци“ се развива в посока, точно обратна на тази на „Раждането на едно семейство“, но въпреки това двата филма са странно сходни.
Самият феномен на семейните филми, които привличат внимание, може да се разглежда като доказателство за семейната криза, която преживява нашето общество. Това е така, защото публиката до известна степен проектира своите очаквания и надежди върху тези филми. Може би причината, поради която продължаваме да търсим смисъла на семейството във филмите, е именно защото този смисъл става все по-неясен в действителност.

Контрастните женски персонажи, изобразени от Мун Сори в „Раждането на семейство“ и „Семейството на прелюбодеите“

Най-интригуващите героини за сравнение в двата филма са двете жени, изиграни от Мун Со-ри. В „Раждането на едно семейство“ Мун Со-ри играе Мира, която е изключително щедра и любяща, докато в „Семейството на прелюбодеите“ тя играе Хо-джонг, която е реалистична и цинична.
В известен смисъл, едната е така наречената „лесна жена“, а другата е „циничната жена“.
Не е преувеличено да се каже, че „Раждането на едно семейство“ е филм, изграден върху щедростта и топлината на тези „лесни жени“. Подобно на Му-шин, Ме-джа и Че-хьон, Мира е спокойна. Те приветстват всеки, който се изпречи на пътя им, и ако ги помолите дори с малко искреност, ще изпълнят почти всяка молба. Гледайки ги отстрани, може да ви е жал за тях, но най-вече е разочароващо – и понякога е достатъчно, за да ви ядоса наистина.
Трудно е да се разбере как могат да бъдат толкова снизходителни във всяка ситуация или как могат да бъдат толкова мили с всички. Може би това е така, защото са просто твърде отпуснати.
Филмът обаче използва именно тези жени, за да разбие конвенционалната концепция за семейство. Истинското семейство не се изгражда единствено върху кръвни връзки или задължения; то се кове чрез щедростта и добротата на тези „лесноходчиви“ жени. Те са наистина щедри жени – тип, рядко виждан в корейското кино досега.
За разлика от нея, Хо-джонг от „Семейство прелюбодейци“ е прекалено реалистична и отчуждена. Разбира се, тя обича осиновения си син Су-ин и скърби за смъртта му. Но във филма дори тези емоции сякаш са изобразени лекомислено, сякаш са просто дълг. Изглеждаше сякаш Хо-джонг няма място в семейството като жена и нейното цинично и отчуждено отношение беше подчертано повече от нежността ѝ като съпруга.
Въпреки че е изиграна от една и съща актриса, отношението на двете героини към семейството и любовта е доста различно. Докато Мира постоянно приема другите и изгражда взаимоотношения, Хо-джонг остава вярна на собствените си желания и се стреми да се освободи от съществуващите връзки.
Тази разлика отразява и контрастните начини, по които двата филма подхождат към темата за семейството. В единия щедростта и нежността раждат ново семейство, докато в другия индивидуалните желания и циничното отношение подкопават сплотеността на съществуващото семейство.

Контрастът, създаден от наративните структури и фантазиите на двата филма

„Раждането на семейство“ и „Семейството, което е изневерило“ също показват съществени разлики в начина, по който се справят със семейните структури.
В „Раждането на едно семейство“ семейство не означава непременно хора с обща кръв. Мира, Му-шин и Че-хюн живеят под един покрив и се смятат за семейство, въпреки че не са кръвно свързани. И все пак те разчитат една на друга, точно както би разчитало едно истинско семейство. Че-хюн нарича Мира и Му-шин „майки“. Двете жени, които са се грижили за Че-хюн – която е израснала без биологична майка – са се превърнали в незаменими майки за нея.
Сон-кьонг и Кьонг-сок също са братя и сестри, чиято връзка не може да се обясни единствено с кръвни връзки. Оставени сами след смъртта на майка си, двамата споделят самотата си и живеят като семейство, различно от никое друго.
Погледнато през традиционните стандарти, те са „ненормално семейство“, което се противопоставя на нормата. Но в действителност те притежават любовта, грижата и топлите връзки, които очакваме от едно семейство.
За разлика от тях, Йонг-джак и Хо-джонг от „Семейството на прелюбодеите“ поддържат традиционната семейна структура, при която мъж и жена се срещат, женят и отглеждат деца. Включително роднините по сватовство и семейната двойка на сина, на пръв поглед те изглеждат като „нормално“ семейство. Но в тази рамка почти няма усещане за връзката, която държи семейството заедно.
Въпреки че и свекърите, и семейната двойка изглеждат като нормални членове на семейството, реалността под повърхността вече е сложно заплетена и разпадаща се. Тези два филма преобръщат очакванията ни за семейство с главата надолу. Героите в „Раждането на едно семейство“, които първоначално изглеждат като „ненормално семейство“, в крайна сметка формират истинско семейство, докато героите в „Семейството на прелюбодеите“, които изглеждат като „нормално семейство“, в крайна сметка разрушават семейните си връзки.
По този начин, семейните етикети, първоначално приписани на тези два филма, са напълно обърнати до края.
Двата филма също така контрастират в използването на цвят и фантазия, за да създадат атмосфера.
„Раждането на едно семейство“ разгръща историята си чрез ярки цветове като цяло. Фентъзи сцените – по една появяваща се във всеки от трите епизода – добавят светло и топло усещане към филма. Сцени като Че-хьон, която тича в двора, докато Мира и Му-шин се хранят, предмети от детството на Сон-кьонг, изплуващи на повърхността, докато тя рови из вещите на майка си, Сон-кьонг по телевизията, която пее в хор и се извисява във въздуха, и четиримата герои, наслаждаващи се на фойерверки, придават фино усещане за фантазия на реалистичния разказ.
Вярвам, че тези фантастични елементи не са просто средства, които добавят развлекателна стойност към филма. Те изобразяват емоциите, които героите изпитват – като раздяла, загуба, копнеж и радост – по начини, които биха били трудни за предаване само чрез реалистични сцени. По този начин, макар понякога тъжни, а понякога топли, тези елементи се сливат естествено с цялостното настроение на филма.
За разлика от това, „Свободно семейство“ има сравнително мрачна атмосфера и е циничен до степен понякога да изглежда краен. Действията и диалозите на героите постоянно разбиват очакванията относно семейните отношения. Докато „Раждането на едно семейство“ показва топлината и потенциала на взаимоотношенията чрез фантастични сцени, „Семейството на прелюбодеите“ разкрива нестабилността, присъща на семейството, чрез реалистични конфликти и катаклизми.
Увлекателно е, че въпреки използването на една и съща тема за семейството, двата филма създават напълно различни настроения и атмосфери.

Как тези два филма критикуват семейните ценности в съвременното общество?

И двата филма предлагат остра критика на многобройните проблеми, присъщи на традиционните семейни ценности.
Традиционното корейско семейство отдавна се е поддържало от патриархален ред и конфуциански ценности. С бързия икономически растеж и драстичните културни промени обаче, тази семейна структура постепенно се променя. Значението на семейството, вкоренено в конфуцианската традиция, също се променя от това, което е било някога.
Такава е тенденцията на времето. Особено в корейското общество, което претърпя бързи промени, опитът да се придържаме към минали ценности може да доведе до значително объркване между тенденциите на новата епоха и собствените мисли на индивида.
В този момент на промяна двамата режисьори сякаш задават въпрос на публиката: Какво е семейство в съвременното общество и как членовете на семейството трябва да поддържат любовта си?
„Раждането на едно семейство“ демонстрира възможността дори тези, които се отклоняват от традиционните семейни структури, да живеят по-хармонично от други семейства. По-специално, тя може да се разглежда като критика на мъжкия, патриархален фамилизъм и форма на фамилизъм, която обвързва членовете чрез кръвни връзки, като същевременно набляга само на задълженията и отговорностите.
В този филм връзката, свързваща героите, не е задължително да бъде кръвна. Те разпознават и си предават обич, благодарност и нежност към съществуването си, независимо от формата му. Семейството, образувано от Мира, Му-шин и Че-хьон, е изградено върху женската нежност и грижа, вместо да разчита на традиционен, мъжки ориентиран семеен ред.
Чрез тази история, режисьорът Ким Те-йонг изобразява нежния семеен свят на добри и невинни хора. Той го превръща в семейна драма, която предизвиква дълбоко човешко чувство на емоция.
За разлика от това, „Семейството на прелюбодеите“ сякаш представя общество, изпълнено с индивидуализъм. Дори в дома членовете на семейството не успяват да поддържат взаимоотношенията си помежду си, а вместо това се потапят в собствените си желания и емоции. Индивидуалната свобода и желание се сблъскват с колективната рамка на семейството.
От една страна, те поддържат формата на семейство; от друга, те преследват строго индивидуален живот. Това може да се опише като странна комбинация от краен индивидуализъм и инерцията, която се стреми да запази семейната единица.
Докато „Раждането на едно семейство“ критикува семействеността, основана на кръв, и представя възможността за нов вид семейство, „Свободно семейство“ показва, че само защото съществуващата семейна структура се поддържа, не означава, че в нея непременно съществуват истинска любов и връзки.
И двата филма поставят под въпрос традиционните възгледи за семейството, но посоката на критиката им и начините, по които я изразяват, се различават. „Раждането на едно семейство“ предлага надежда чрез хората, които изграждат нови взаимоотношения, докато „Непокорното семейство“ разкрива кризата в семейството, като изобразява разпадането на съществуващите взаимоотношения.
Вярвам, че тези две произведения изпращат предупредително послание за състоянието на семейството в съвременното общество по този начин.
Семейството не е връзка, която е пълноценна само защото е обвързана с кръвни връзки, нито пък любовта съществува автоматично в него само защото законно носи името „семейство“. В крайна сметка, това, което прави едно семейство семейство, зависи от сърцата и отношението на неговите членове, докато те се стремят да поддържат тези взаимоотношения.

Значението на тези два филма за разбиване на калъпа на традиционните семейни филми

„Раждането на едно семейство“ и „Семейството, което е изневерило“ несъмнено са семейни филми. Вярвам, че и двете произведения фино внушават ценността на семейството; те просто я изразяват по различен начин.
Традиционните семейни филми често се фокусираха върху индивиди – особено жени героини – които се противопоставяха на семейните норми. В такива истории най-голямото прегрешение, което една жена можеше да извърши, беше разрушаването на семейството, а героините, които нарушаваха семейния ред, обикновено се изправяха пред ужасна съдба. В крайна сметка, познатата формула за семейни филми беше историята да завърши с утвърждаване на традиционните ценности по отношение на жените.
Жанровите филми често са критикувани като клиширани, защото се създават многократно чрез леки корекции на сюжета и динамиката на героите в рамките на зададена рамка. Филмите обаче не могат да разчитат единствено на клишета, тъй като не могат да игнорират любопитството и очакванията на публиката, търсеща нови преживявания.
„Раждането на едно семейство“ и „Семейството, което е изневерило“ са произведения, които разчупват баналните формули на традиционните семейни филми и създават истории със свежи перспективи.
„Раждането на едно семейство“ изобразява процеса, чрез който хора, които в началото може да не изглеждат като семейство, започват да се приемат и да разчитат един на друг, като постепенно формират истинско семейство. Филмът представя възможността хората да станат семейство дори без обща кръвна линия и индивиди с различни травми и предистории да живеят заедно като едно семейство чрез любов и обич.
И обратното, „Семейството на прелюбодеите“ показва колко лесно може да се разпадне дори най-познатата и на пръв поглед нормална семейна структура. Тя разкрива, че взаимоотношенията не могат да се поддържат само с етикета „семейство“ и че ако членовете не успеят да се грижат за емоционалното благополучие един на друг, семейството в крайна сметка може да се превърне в нищо повече от празна формалност.
Финалите на двата филма също ясно илюстрират този контраст. В „Раждането на едно семейство“ обхватът на семейството се разширява и се формират нови взаимоотношения, докато в „Семейството на прелюбодеите“ съществуващата семейна структура се разпада. Бременността на Хо-джонг обаче оставя трайно впечатление, че този колапс не означава непременно края на всички възможности.
В крайна сметка и двата филма преобръщат познатата ни перспектива за семейството с главата надолу. Семейства, които някога са изглеждали необичайни, се доближават до истинското значение на „нормално“ семейство, докато тези, които сме смятали за нормални, се рушат отвътре.
Въпреки че и двата филма използват познатата тема за семейството, те представят разкази, които излизат извън рамките на естествените очаквания на публиката. Тяхното значение се състои във факта, че макар да започват с познати семейни истории, те никога не се задоволяват с познати заключения.
Именно тук се крият приликите между тези два филма, които изглеждат напълно различни, но въпреки това са поразително сходни.
„Раждането на едно семейство“ пита как се формира истинското семейство, докато „Семейството, което е изневерило“ пита защо семейните отношения се разпадат. Едната ни кара да преосмислим значението на семейството чрез раждането на нови взаимоотношения, докато другата го прави чрез разпадането на съществуващите.
Чрез тези два филма осъзнах, че семейството не е просто поддържане на предварително определена форма, а по-скоро процес на изграждане на взаимоотношения чрез разбиране и приемане един друг. По-важно от етикета „семейство“ е какво означават хората, живеещи в него, един за друг.
Може би двата филма, макар и да разказват историите си по различни начини, в крайна сметка задават един и същ въпрос: Дали отношенията, които приемаме за даденост като „семейство“, са наистина семейни?
И как се създава истинско семейство и как може да се запази?